СЕРИЯ ПЪТЕПИСИ: Хърватска - Крк, Крка, Дубровник....

И така, да подхванем оттам, откъдето приключихме....

На следващата сутрин започна пътешествието към остров Кърк. На хърватски това се изписва Крк, но сега няма да ви занимавам със старобългарски и сръбски и хърватски редакции... Важното е, че хърватските острови по правило имат странни имена: Крк, Црес, Раб, Паг, Хвар, Олиб, Молаб и т.н. Имената са повече на преиначен латински. в нашия случай Крк идва от Curicta. На острова се стига по два аркови моста, единият от които се виждаше от хотела ни. това придаваше допълнителен колорит на и без това чудесното място:
След като преминахме на острова се порадвахме на панорама към Риека и потеглихме към едноименния му главен град. Кърк е малко китно градче, наследило древно римско селище, от което се е запазила една мозайка, от малко по-късно са средновековните стени и катедралата, която е в интересния стил на далматинските романски и ренесансови катедрали - от бял камък от островите (Бар и Паг са кариери и до днес...). Невероятният пейзаж от морето обяснява защо има толкова много туристи, които пренаселват града още от май...
Освен леко попретъпкано, градчето е и красиво - има една стра катедрала от 13. век и малко римски мозайки. Но малките улички и стените му всъщност му придават тази прелест. Самият остров също е добро място за посещение (и за море) - зелен, просторен, макар и с малко плажове. Хората са изключително мили и спокойни както в цяла Далмация...

От острова продължихме по крайбрежието по така наречената „Ядранска (Адреатическа) магистрала“ - Д8. Това не е автомагистрала, а просто старият двулентов път. Въпреки това е изключително добре поддържан - коси се, мие се и така нататък. А от дясната му страна върви морето със страхотни гледки. Ако някой пътува през Далмация му препоръчвам този вариант пред по-бързата, но и далеч по-постна магистрала А1, която се движи зад планините. Ето защо:Пътят ни продължи доста дълго с този пейзаж - островите вдясно. По-интересна беше срещата ни с местните имена на морски деликатеси: докато ние използваме предимно гръцки и турски думи, в Далмация рибарите сами са дали имена на улова си. В резултат на калмарите казват „лигни“(ед. ч. - лИгня), а на октопода - „хоботница“. Въпреки тези незначителни проблеми, обаче, си облизахме пръстите... А през това време шофьорите ни бяха наловили малко местна фауна:
При правенето на тази снимка не са наранени животни: върнахме ги в морето и сега сигурно си живуркат....

Крайна цел на пътуването ни беше Дубровник, но по пътя, близо до Шибеник, решихме да преминем набързо през един от националните паркове на Хърватска - долината и водопадите на река Кърка (отново Крка). За наше съжаление отбивката не се отказа толкова кратка, но пък за огромна радост ни предложи изключителни гледки... По-късно ще пусна и снимки от устието на реката в морето, но тук има няколко, които ще оставя без коментар:
След тази последна по-значителна спирка започна последната част от дългия път към Дубровник. Благодарение на няколко ситуации, които ни дозабавиха - ремонт на пътя и лекото (15 минути) задържане на босненско-хърватската граница (най-южната част на хърватска е отделена от страната с ивица босненска земя при курорта Неум) пристигнахме в Дубровник в 2.00. Противно на българското мърляво отношение към всекиго, който плаща, тук в два ни посрещнаха с усмивка и любезно ни помолиха да изчакаме поднасянето на вечерята ни - трябваше да я затоплят. На персонала не му беше особено забавно и хубаво да работи посред нощ, но се усмихва и не ни обвиняваха за нищо... Просто така е станало. Самият ни хотел всъщност беше комплекс добре оборудвани дървени бунгала, разположени в парка на вила от 14. век: отново идеално местенце за пренощуване.

И така - на следващата сутрин започнахме разходката из дуровник. този град, възникнал някъде в смутните времена на Великото преселение, е може би най-добре запазениата историческа крепост, сред която кипи живот. Причината? Дубровник е имал специален статут по византийско време и не е бил унищожен тогава. Сърбите обаче не са се показали толкова цивилизовани: през 1991 година Дубровник е бил обстрелван, дори и с артилерия... и не само той. местните не пропускат да споменат този факт и показват дупките по стените.

А зад стените се крият множество изненади.Но за да стигне до тях човек трябва да мине през портите - по-централни са западните врати (Портите към Плоче). Там ни чака градската стража:
и група далматински музиканти:
Зад тях се излиза на централната градска улица: Страдун (ех, този латински). Някога Дубровник е бил търговска република и това съчетание остава твърде важно за гражданите му и до днес. Това е първата държава в Европа, която отменя робството - още от 14. век и затова поставя на знамето си червения надпис Libertas -всички жители на града са били свободни. Управлението също е било на принципа на републиката. но за разлика от Венеция с нейните пожизнени дожи, управниците на Рагуза (другото име на града) са управлявали точно по три месеца - така не е можело да крадат. Градът пък се замогнал главно покрай търговията - през 13. век получил от сърбите монопол върху търговията със сребро от днешна Босна и с този капитал си построил търговска и военна флота. С това оръжие републиката е устояла четири века на опитите на венеция да я унищожи. как са го постигнали - ами, според един пътешественик: „Местните хора търгувант с приятелите си, бият се с враговете си, а всички останали шпионират.“

Ето и снимки от Страдун - главната търговска и единствена широка улица в крепостта:
Понеже стените обграждат малка площ, местните не са имали друга възможност освен да разгърнат града на височина и да направят улиците малки (това май доста им е помогнало за шпионажа, защото ситуацията много напомня някои новопостроени софийски квартали, където можеш както да се здрависаш със съседа си отсреща, така и да го наплюеш). В центъра на града се намират три неща: митницата, двореца на администратора (там той е живял само за своите 3 месеца) и катедралата на името на Свети Влас - покровителя на града (не само на братя Диневи :) ) :
Следващата ми дестинация бяха стените: разходката по тях е най-хубавото, което можете да направите в Дубровник (и да видите някои скрити местенца). Ето няколко мои снимки:
Казах ви, че има скрити места.

И накрая - най-хубавият изглед от Дубровник ще получит от пътя, който води към летището и Черна гора. невероятен е! Очаквайте продължение...

СЕРИЯ ПЪТЕПИСИ: Хърватска - Загреб, Риека, „Увала Скот“

Този пътепис е за посещението ми в Република Хърватска - една интересна и близка държава, за която обаче знаем твърде малко. Повечето българи са били само до Загреб или до Дубровник, евентуално и до Риека. Толкоз. Но страната крие неочаквани природни и културни богатства, които направо ме омагьосаха...

За „великолепието“ на страната само бях чувал. знаех и малко за географията ѝ. Бях минавал оттам, но само транзитно. Също така бях чувал очарователни характеристики за природата и градовете. Но нищо повече. Затова ми се наложи да заучавам доста за историята и забележителностите на градовете. Нищо, беше полезно.

Тръгването тоново се състоя от „митичния“ Руски паметник някъде около 21.00 на 30. април 2008 г. Нощното пътуване през Сърбия не е твърде интересно преживяване, особено ако си минавал повече от 50 пъти оттам и знаеш пътя наизуст (до подробности като крайпътната столария „Ясен“, например :D ). сутринта присдтигнахме в Загреб около 7.00 и ни се наложи да се събуждаме с кафе на Glavni kolodvor (или Централна гара). Местенцето си струваше, а и пред него се е разположил един много хубав площад със статуя на първия хърватски крал Томислав. Нямаше как да се въздържа от снимка пред тази историческа личност:

(Голям съм идиот, нали.) Малко по-късно дойде и екскурзоводът ни и започнахме с панорамната обиколка из града. Прозвището „малката Виена“ според мен градът никак не заслужава - Виена е сива и скучна с нейния „имперски блясък“. Барокът и неокласиката на Загреб в съчетание със зеленината го правят повече събрат на малките, китни барокови градчета като Грац и Линц. А те са много по-хубави от студената каменна Виена. След този тур с автобус из бароков загреб, се спряхме пред една от най-красивите сгради на града - Катедралата. Тя се издига на мястото на стария Загреб и пред себе си има невероятна статуя на Богородица в италиански стил.

В Средновековието са съществували два града на място на днешния - Загреб е бил епископия, а срещу него е бил свободният град Градец. Жителите им често водели битки по незначителни въпроси. Но днес на мястото на разделялата ги река има мост, а до него се намира тази статуя на Св. Георги:
Точно зад нея се нимрат вратите на стария Градец. Там има храм на Богородица, която спасила града от голям пожар. Затова и до днес и палят свещи и я молят за разни неща:
Зад портата, в старите стени на града, се намира администрацията на Хърватска. там има и няколко църкви, една запазена бойна кула и други интересни нещица. Но това не е най-важното за града. По-важна е спокойната му атмосфера, уреденото му ежедневие и множеството млади хора, които постоянно обикалят улиците му. Това прави града невероятно приятно за посещение място. Поне според мен. Най-оживената част на града е т. нар. Долен град (Donji Grad) с неговите барокови сгради и площада на бан Йелашич. Там се намира и Загребският „Ди Треви“(по думите на екскурзовода) - фонтанът Манудшевац, който дал името на града. Според легендата по тези земи имало голяма суша. Когато обаче хърватският крал тръгнал на поход, видял една девойка да налива вода от един свеж извор. Затова извикал: „Мандо (името на момата), заграби!“ и така се стигнало до името Загреб. Ето го и фонтанът:
(Този с бялата риза е екскурзоводът.) След няколко часа приятно шляене, ходене по магазини и леко хапване, се отправихме към Риека (да, значи "река").

Общо взето от хърватска на запад започват нормалните пътища. За нула време (шест-седем години) страната успя да построи стотици километри магистрала и днес притежава мрежа от около 1300 км. По времето, по което ние пътувахме магистралата до риека все още беше отворена само наполовина, но тунелите по нея могат да удивят всеки: тя преминава през труднопроходими, високи планини, но въпреки всичко е магистрала и позволява бързо движение. в самата Риека пътят също е трудно построен и напомня за италианската A10 - "Autostrada di fiori", която е само тунели и мостове...

Риека е главното пристанище на Хърватска и на почти цяла Централна Европа. Градът е относително нов - развива се едва през 17. -18. век, а от 19. век става по-важен заради близкия курорт Опатия. Разположен е изключително красиво на морето - като Генуа или Неапол. Иначе няма много интересни места в него - една главна улица с часовникова кула и почти само това. Ето я:Ако искате да погледнете и една доста нескопосана панорама, я имате веднага...
След Риека продължихме около 20 км. по един невероятно красим крайбрежен път, за да стигнем до хотела с на-прекрасна гледка, в който съм отсядал... Мястото се нарича „Увала (залив) „СКОТ““ по името на английско семейство, което построило първия хотел тук. Обозначано едва ли не на всеки 300 метра, намирането му е лесно... Всъщност представлява един комплекс в лек соц-стил, но затова пък изчистен и белицък, чиито стаи са точно над морето. Ето за каква панорама говоря:Това пък е самият хотел - по-скоро трябва да кажа комплекс, защото се състои от 10-ина сгради:
Това е засега, скоро ще публикувам и пътуването по-нататък.