Всъщност, на последък все се случваат такива, когато се срещам с един човек. И ако първият беше с дъх на люляк и цвят на цъфнали вишни, то този беше с аромат на цаца... и обвинения в препиване с ... лимон.
Иначе днес отново разбирам, че трябва да е много красиво да си жив. Че съм невероятно щастлив човек, макар че имам и за какво мога да плача. Или заради това.
