Преди няколко дни ми се случи така, че трябваше да остана за един ден в Мадрид. Реших, че ще е най-добре да посетя „Прадо“ още веднъж. Целите ми бяха испанските художници - Ел Греко, Веласкез и Гоя.
За първи път обаче ме впечатли нещо, което си мисля, че разбрах за живота на Гоя (чел съм го в книгите, но досега не го бях виждал толкова живо). Ще го опиша накратко.
Качете се на тертия етаж на „Прадо“ и там ще видите ранния Франсиско Гоя - светли платна, синьо небе, зелени поля, малки деца си играят с кучета, семейства се радват на живота.
Минете на първия етаж. Ще видите картините на един помъдрял, но и еднакво разочарован човек. Превит от трудностите на живота и политическите събития (двете картини от май 1808 г. са показателни), той започва да рисдува драматични платна и собствените си, философски обагрени и дълбоко метафизични, кошмари - бащи ядат децата си, деспоти-гиганти влачат вериги от хора, мрак, умиращи, екзекутирани.
Ето какво животът прави с мечтателите. Никое време не ти признава правото да мечтаеш. Някои общности понякога са го правели, но в замяна извършвали най-ужасни зверства и кощунства (някой помни ли Детският кръстоносен поход!?). Може би нашето е малко по-комфортно за такъв тип живот. Но обикновено цветята свършват като погазени по улиците паднали листа - друг избор няма. Бъдете силни. Аз не зная дали бих могъл.
