За „великолепието“ на страната само бях чувал. знаех и малко за географията ѝ. Бях минавал оттам, но само транзитно. Също така бях чувал очарователни характеристики за природата и градовете. Но нищо повече. Затова ми се наложи да заучавам доста за историята и забележителностите на градовете. Нищо, беше полезно.
Тръгването тоново се състоя от „митичния“ Руски паметник някъде около 21.00 на 30. април 2008 г. Нощното пътуване през Сърбия не е твърде интересно преживяване, особено ако си минавал повече от 50 пъти оттам и знаеш пътя наизуст (до подробности като крайпътната столария „Ясен“, например :D ). сутринта присдтигнахме в Загреб около 7.00 и ни се наложи да се събуждаме с кафе на Glavni kolodvor (или Централна гара). Местенцето си струваше, а и пред него се е разположил един много хубав площад със статуя на първия хърватски крал Томислав. Нямаше как да се въздържа от снимка пред тази историческа личност:
(Голям съм идиот, нали.) Малко по-късно дойде и екскурзоводът ни и започнахме с панорамната обиколка из града. Прозвището „малката Виена“ според мен градът никак не заслужава - Виена е сива и скучна с нейния „имперски блясък“. Барокът и неокласиката на Загреб в съчетание със зеленината го правят повече събрат на малките, китни барокови градчета като Грац и Линц. А те са много по-хубави от студената каменна Виена. След този тур с автобус из бароков загреб, се спряхме пред една от най-красивите сгради на града - Катедралата. Тя се издига на мястото на стария Загреб и пред себе си има невероятна статуя на Богородица в италиански стил.
В Средновековието са съществували два града на място на днешния - Загреб е бил епископия, а срещу него е бил свободният град Градец. Жителите им често водели битки по незначителни въпроси. Но днес на мястото на разделялата ги река има мост, а до него се намира тази статуя на Св. Георги:
Точно зад нея се нимрат вратите на стария Градец. Там има храм на Богородица, която спасила града от голям пожар. Затова и до днес и палят свещи и я молят за разни неща:
Зад портата, в старите стени на града, се намира администрацията на Хърватска. там има и няколко църкви, една запазена бойна кула и други интересни нещица. Но това не е най-важното за града. По-важна е спокойната му атмосфера, уреденото му ежедневие и множеството млади хора, които постоянно обикалят улиците му. Това прави града невероятно приятно за посещение място. Поне според мен. Най-оживената част на града е т. нар. Долен град (Donji Grad) с неговите барокови сгради и площада на бан Йелашич. Там се намира и Загребският „Ди Треви“(по думите на екскурзовода) - фонтанът Манудшевац, който дал името на града. Според легендата по тези земи имало голяма суша. Когато обаче хърватският крал тръгнал на поход, видял една девойка да налива вода от един свеж извор. Затова извикал: „Мандо (името на момата), заграби!“ и така се стигнало до името Загреб. Ето го и фонтанът:
(Този с бялата риза е екскурзоводът.) След няколко часа приятно шляене, ходене по магазини и леко хапване, се отправихме към Риека (да, значи "река").Общо взето от хърватска на запад започват нормалните пътища. За нула време (шест-седем години) страната успя да построи стотици километри магистрала и днес притежава мрежа от около 1300 км. По времето, по което ние пътувахме магистралата до риека все още беше отворена само наполовина, но тунелите по нея могат да удивят всеки: тя преминава през труднопроходими, високи планини, но въпреки всичко е магистрала и позволява бързо движение. в самата Риека пътят също е трудно построен и напомня за италианската A10 - "Autostrada di fiori", която е само тунели и мостове...
Риека е главното пристанище на Хърватска и на почти цяла Централна Европа. Градът е относително нов - развива се едва през 17. -18. век, а от 19. век става по-важен заради близкия курорт Опатия. Разположен е изключително красиво на морето - като Генуа или Неапол. Иначе няма много интересни места в него - една главна улица с часовникова кула и почти само това. Ето я:
Ако искате да погледнете и една доста нескопосана панорама, я имате веднага...
След Риека продължихме около 20 км. по един невероятно красим крайбрежен път, за да стигнем до хотела с на-прекрасна гледка, в който съм отсядал... Мястото се нарича „Увала (залив) „СКОТ““ по името на английско семейство, което построило първия хотел тук. Обозначано едва ли не на всеки 300 метра, намирането му е лесно... Всъщност представлява един комплекс в лек соц-стил, но затова пък изчистен и белицък, чиито стаи са точно над морето. Ето за каква панорама говоря:
Това пък е самият хотел - по-скоро трябва да кажа комплекс, защото се състои от 10-ина сгради:
Това е засега, скоро ще публикувам и пътуването по-нататък.
Няма коментари:
Публикуване на коментар