Когато всичко свърши, човек се пита това ли беше.
Когато сарказтично-шеговитият въпрос бъде зададен повторно със сериозен тон, човек осъзнава, че нищо не минава без последиците си.
Понякога предполагаемият изход от една ситуация те връща все в началото ѝ - а от себе си не може да се бяга.
Злото просто отдавна вече е сторено. От тоя капан излизане няма.
А като погледнеш напред небето е все синьо. Фактът, че мечтите ти вече не се отразяват в него, а ги търсиш нейде из полята на невъзможното, може би е успокояващ. Пътят, довчера опиращ в хоризонта, днес вече се превръща в квартална уличка. Задънена. Дали накрая ѝ ще срещнеш зло куче или свърталище на умилкващи се котки - от теб зависи. От себе си не можеш да избягаш. Тази пустиня трябва да запълниш сам. Никой съвет няма да те измъкне.
Накрая и най-сигурното се оказва нестабилно. Горе става долу. А ти си все в средата. Материалният свят се излива върху кофата на душата ти. Въпросът е какво ще попиеш. И дали не си я продупчил вече.
Накрая иде и разочарованието. Първо разочароваш другите. Накрая разбираш, че разочарованият си ти. А Спасителят е само Един - и Го носиш в себе си. Дали ще го познаеш... злото отдавна вече е сторено.. с него - и най-доброто. Добрият пастир тръгна след заблудената овца, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар