Тук ще публикувам две кратки стихотворения. Исках по някакъв начин да ги споделя около изпращането. но то дойде с далеч по-други емоции. Ето как би могло да изглежда едно по-искрено изпращане през моите очи. Лейте крокодилски сълзи :D :
От себе си тук нищо не оставям,
с копнение ще помня този миг,
на който пет години дълги стават
в момента, в който ти се разделиш
с историята, с книгите, с учителя,
със сградата сред кучета и кал,
със онзи дух, на който ме възпитахте,
и който в мен остава - жив и цял.
От себе си тук нищо не оставям,
с копнение ще помня този миг,
на който пет години дълги стават
в момента, в който ти се разделиш
с историята, с книгите, с учителя,
със сградата сред кучета и кал,
със онзи дух, на който ме възпитахте,
и който в мен остава - жив и цял.
- - - - -
На попрището жизнено в началото,
неосъзнат, брадясал, упорит инат,
и който май се плаши от раздялата,
но зарад' срщата със утрешния свят.
Написа ни домашните по гръцкия
и ни досаждаше със тъпите шеги,
но ний от теб научихме ли мъничко,
или пък - повече от нас научи ти?
неосъзнат, брадясал, упорит инат,
и който май се плаши от раздялата,
но зарад' срщата със утрешния свят.
Написа ни домашните по гръцкия
и ни досаждаше със тъпите шеги,
но ний от теб научихме ли мъничко,
или пък - повече от нас научи ти?
Няма коментари:
Публикуване на коментар