Народен всеучилищен химн

Наближава един много хубав, тържествен и паметен български празник - 24. май. Този празник за мен не притежава и малка част от въздействието си без една от най-прекрасните български песни - народният всеучилищен химн „Кирил и Методий“. Тази песен носи огромен заряд най-вече чрез текста си, дело на един от най-големите и неразбрани български интелектуалци - Стоян Михайловски.

Дотук добре. за съжаление текстът, който той е написал в далечната 1882 г. носи и сложния му, често архаичен изказ... Това е помогнало днес текстът да се преиначава по десетки начини в някои свои части (най-често отделни думи). Още по-кощунственото обаче е, че изключително православната и християнска природа на този текст е наложила той да бъде променен „идеологически“... като от него се ликвидира думата „Бог“ например. Тези подигравки с текста ме дразнят откровено, затова тук ще публикувам оригиналната версия, която пазя от мама Доби, Бог да я прости!

Кирил и Методий

Български всеучилищен химн

"Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!

Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]